Края на XX в. Годината е 1998. Петък... Датата не я помня. Сутринта... Някъде към десет, десет и нещо...
С приятелката ми, с която се познаваме от малки, пътуваме в автобуса към училище. Преди часовете беше задължително да се отбием да пием кафе и да обсъдим с останалите тийнейджъри разни "злободневни" училищни и лични теми, които вълнуват всеки гимназист, почти прекрачил прага на живота. По радиото в автобуса звучи „А ние двамата с Боби пием кафе“ на Уикеда - твърде подходяща за ситуацията. Припознахме се с героите от песента, която тогава звучеше твърде смахнато и нестандартно, и в същото време абсолютно разбираемо.
Дълго време се чудех защо точно "с Боби пием кафе" и все си мислех, че името не е случайно подбрано. От едно интервю на фронтмена Ерол Ибрахимов, по-късно разбрах, че Боби си е реално съществуващ човек - негов приятел от детството, с който наистина обичат да си пият кафе и да правят нищо, разсъждавайки философски за живота. Ето как /съвсем неочаквано за мнозина/, последната песен от един алтернативен, дебютен албум „Революция“, обединяващ в себе си стилове като рок, фънк, реге, ска, пънк и др., "избухва" и става изключително популярна, поставяйки началото на нов етап от развитието на българската алтернативна музика.
25 години по-късно...
Началото на XXI в. Годината е 2023. Петък... 20 януари 2023 г. Вечерта... Някъде към десет, десет и нещо.
Cybar - мястото, където често се събираме с приятели на "Уиски с фъстъци". Уикеда са тук! На сцената едно след друго следват любими парчета! Очарованието и емоцията, която носят на публиката, въпреки смяната на поколенията, са непреходни, а текстовете, за добро или за лошо, продължават да са актуални.
Група Уикеда, носеща в двуполюсната семантика на името си от една страна усещането за порочност и дяволитост, но от друга - чувството за чудесна безгрижност, винаги провокира по един непринуден и обикновен начин, който крие в себе си дълбока философия. /В последствие се оказва, че и зад името няма чак толкова символика!/ Текстовете на песни, като "Сканархия", "Обичам", "Няма да се дам", иронизират различни утвърдени стандарти, правейки ги разбираеми, без скрита символика в тях.
Цурита се срещна с Ерол Ибрахимов - фронтмен на Уикеда, който е основната движеща сила на групата през годините, за да си поговорят за музика.
Цурита: Уикеда е доста популярна българска група. Помня първата касетка и първия концерт, на който съм била. Всъщност, на колко години е групата и как започна всичко?
Ерол /Уикеда/: Ами...Трябва да смятам...Oт около 1998-ма година. Сега е 2023-та - значи на доста години. Всъщност аз, Росен и Мишо - първият ни барабанист, свирехме от доста време и имахме доста песни. Някои влязоха в първия албум, някои – не. По това време нямахме име и нямахме брас секция. Един ден решихме, че ще бъде яко, ако си измислим име, вземем брас и запишем албум. И така решихме името да е Уикеда. Обадихме се на Мишо Йосифов - първия ни тромпетист и ангажирахме студио пет в НДК.
Цурита: Вероятно си изморен от този въпрос, но от къде идва вдъхновението за самото име?
Ерол /Уикеда/: Идеята за името дойде от едно парче на General Levy – The Wickeder General, той е по-известен с песента Incredible. Та, в тази песен се пее Wickeder General, ние обаче чувахме Уикеда Дженерал. И така... просто махнахме Генерал и остана Уикеда.
Цурита: Дотук със скучните въпроси! Кога беше в Търново за последно и защо?
Ерол /Уикеда/: Доста отдавна. Даже не помня кога и сигурно е било, защото сме свирили някъде. Много ми се ще някой път да дойда в Търново просто така.
Цурита: Има ли текст или част от текст на твоя песен, който най-добре те описва?
Ерол /Уикеда/: "...може да съм беден, наведен и среден, но затова пък съм волнонаемен. Ако искам работя, ако искам лежа. Това, което съм сам го избрах..."
Цурита: Има ли нещо, което си искал да кажеш с музиката си, но не си успял?
Ерол /Уикеда/: Аз все си мисля, че не съм успял да кажа, каквото искам. Все още си мечтая за перфектната песен.
Цурита: А има ли нещо, което е било криворазбрано в твоите текстове?
Ерол /Уикеда/: Със сигурност има, но аз много харесвам да чувам различни интерпретации. Това ми помага да разбера по-добре себе си и защо съм казал това или онова. Поглеждам се през очите на другите.
Цурита: Аз често съм те засичала в НАТФИЗ, докато учех там /2006-2010/, но не съм знаела с какво се занимаваш. Имаш ли някаква връзка с актьорската професия?
Ерол /Уикеда/: Ходех в НАТФИЗ с един приятел – Геро Дишлиев, който учеше пантомима при Сашо Илиев. Просто много обичах да гледам как стават нещата. Интересен ми беше процесът, пътят, който трябва да извървиш до представлението, концерта и изобщо до сцената.
Цурита: Има ли музика, която обичаш да правиш, но не си имал възможност? Или, на прост български...какво ти се свири?
Ерол /Уикеда/: Да. Много обичам денс хол и хип-хоп от 90-те и искам да направя такъв проект, който ще се казва, примерно Генерал Йогурт.
Цурита: С какво друго би се занимавал, ако можеше да избираш, или какво би променил в сегашната си работа?
Ерол /Уикеда/: Не искам с нищо друго да се занимавам и нищо не бих променил. Просто обичам, това което правя, с хубавите и лошите му страни.
Цурита: Коя е твоята формула на щастието в живота, Вселената и всичко останало /музиката/?
Ерол /Уикеда/: Моята формула за щастие е да приемеш живота такъв, какъвто е и да спреш да очакваш Вселената да престане да се върти, или каквото там прави, специално заради теб.
Цурита: Как усети атмосферата в Cybar?
Ерол /Уикеда/: Участието беше супер. Мястото и атмосферата бяха прекрасни. Ние се чувствахме много уютно на сцената и публиката беше изключително отзивчива. Мисля, че стана истински концерт /смее се/!
Очаквайте Цурита & Ачката в Party Library на Powwow Club
Края на XX в. Годината е 1998. Петък... Датата не я помня. Сутринта... Някъде към десет, десет и нещо...
Дълго време се чудех защо точно "с Боби пием кафе" и все си мислех, че името не е случайно подбрано. От едно интервю на фронтмена Ерол Ибрахимов, по-късно разбрах, че Боби си е реално съществуващ човек - негов приятел от детството, с който наистина обичат да си пият кафе и да правят нищо, разсъждавайки философски за живота. Ето как /съвсем неочаквано за мнозина/, последната песен от един алтернативен, дебютен албум „Революция“, обединяващ в себе си стилове като рок, фънк, реге, ска, пънк и др., "избухва" и става изключително популярна, поставяйки началото на нов етап от развитието на българската алтернативна музика.
25 години по-късно...
Началото на XXI в. Годината е 2023. Петък... 20 януари 2023 г. Вечерта... Някъде към десет, десет и нещо.
Група Уикеда, носеща в двуполюсната семантика на името си от една страна усещането за порочност и дяволитост, но от друга - чувството за чудесна безгрижност, винаги провокира по един непринуден и обикновен начин, който крие в себе си дълбока философия. /В последствие се оказва, че и зад името няма чак толкова символика!/ Текстовете на песни, като "Сканархия", "Обичам", "Няма да се дам", иронизират различни утвърдени стандарти, правейки ги разбираеми, без скрита символика в тях.
Цурита се срещна с Ерол Ибрахимов - фронтмен на Уикеда, който е основната движеща сила на групата през годините, за да си поговорят за музика.
Цурита: Уикеда е доста популярна българска група. Помня първата касетка и първия концерт, на който съм била. Всъщност, на колко години е групата и как започна всичко?
Ерол /Уикеда/: Ами...Трябва да смятам...Oт около 1998-ма година. Сега е 2023-та - значи на доста години. Всъщност аз, Росен и Мишо - първият ни барабанист, свирехме от доста време и имахме доста песни. Някои влязоха в първия албум, някои – не. По това време нямахме име и нямахме брас секция. Един ден решихме, че ще бъде яко, ако си измислим име, вземем брас и запишем албум. И така решихме името да е Уикеда. Обадихме се на Мишо Йосифов - първия ни тромпетист и ангажирахме студио пет в НДК.
Ерол /Уикеда/: Идеята за името дойде от едно парче на General Levy – The Wickeder General, той е по-известен с песента Incredible. Та, в тази песен се пее Wickeder General, ние обаче чувахме Уикеда Дженерал. И така... просто махнахме Генерал и остана Уикеда.
Цурита: Дотук със скучните въпроси! Кога беше в Търново за последно и защо?
Ерол /Уикеда/: Доста отдавна. Даже не помня кога и сигурно е било, защото сме свирили някъде. Много ми се ще някой път да дойда в Търново просто така.
Цурита: Има ли текст или част от текст на твоя песен, който най-добре те описва?
Ерол /Уикеда/: "...може да съм беден, наведен и среден, но затова пък съм волнонаемен. Ако искам работя, ако искам лежа. Това, което съм сам го избрах..."
Цурита: Има ли нещо, което си искал да кажеш с музиката си, но не си успял?
Ерол /Уикеда/: Аз все си мисля, че не съм успял да кажа, каквото искам. Все още си мечтая за перфектната песен.
Ерол /Уикеда/: Със сигурност има, но аз много харесвам да чувам различни интерпретации. Това ми помага да разбера по-добре себе си и защо съм казал това или онова. Поглеждам се през очите на другите.
Цурита: Аз често съм те засичала в НАТФИЗ, докато учех там /2006-2010/, но не съм знаела с какво се занимаваш. Имаш ли някаква връзка с актьорската професия?
Ерол /Уикеда/: Ходех в НАТФИЗ с един приятел – Геро Дишлиев, който учеше пантомима при Сашо Илиев. Просто много обичах да гледам как стават нещата. Интересен ми беше процесът, пътят, който трябва да извървиш до представлението, концерта и изобщо до сцената.
Цурита: Има ли музика, която обичаш да правиш, но не си имал възможност? Или, на прост български...какво ти се свири?
Ерол /Уикеда/: Да. Много обичам денс хол и хип-хоп от 90-те и искам да направя такъв проект, който ще се казва, примерно Генерал Йогурт.
Цурита: С какво друго би се занимавал, ако можеше да избираш, или какво би променил в сегашната си работа?
Ерол /Уикеда/: Не искам с нищо друго да се занимавам и нищо не бих променил. Просто обичам, това което правя, с хубавите и лошите му страни.
Цурита: Коя е твоята формула на щастието в живота, Вселената и всичко останало /музиката/?
Ерол /Уикеда/: Моята формула за щастие е да приемеш живота такъв, какъвто е и да спреш да очакваш Вселената да престане да се върти, или каквото там прави, специално заради теб.
Цурита: Как усети атмосферата в Cybar?
Ерол /Уикеда/: Участието беше супер. Мястото и атмосферата бяха прекрасни. Ние се чувствахме много уютно на сцената и публиката беше изключително отзивчива. Мисля, че стана истински концерт /смее се/!
Очаквайте Цурита & Ачката в Party Library на Powwow Club